В България се подготвя важна промяна в правилата за продължаване на разрешенията за пребиваване. В Народното събрание се разглежда законопроект № 52-602-01-29, който въвежда нов принцип: за продължаване на някои видове пребиваване няма да е достатъчно само да се запази основанието — ще се изисква и действителен престой в България. В интернет тази промяна вече се нарича „правилото за 183 дни“. Тази формулировка обаче не е съвсем точна. Проучихме самия текст на законопроекта и обясняваме разбираемо колко време ще трябва да се прекарва в България, кого ще засегне промяната, за кого има изключения и защо правилото за постоянно пребиваване е съвсем различна разпоредба.
Най-важното: законопроектът не въвежда общо правило „183 дни за всички“. За част от притежателите на продължително пребиваване се предлага изискване да са в България най-малко половината от предходния разрешен срок. Предвидени са и изключения.
Какво точно е записано в законопроекта
Предлага се към чл. 26 от Закона за чужденците да се добави нова ал. 14. Съгласно проекта продължаване на пребиваването по чл. 24, ал. 1 ще се отказва на чужденец, който е бил в България по-малко от половината от предходния разрешен му срок на пребиваване. Изрично са предвидени изключения за чужденците, получили пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 7, 10, 13 и 17–21. Ако текстът бъде приет в сегашния си вид, недостатъчният действителен престой ще стане самостоятелно основание за отказ за продължаване за категориите, обхванати от новото изискване.
Защо „183 дни“ не е съвсем правилно
За обичайното продължително пребиваване законопроектът не определя фиксирано изискване за точно 183 дни в България. Формулировката е друга: най-малко половината от предходния разрешен срок на пребиваване. Например, ако разрешението е за 12 месеца, ще е необходимо пребиваване в България за най-малко половината от този срок. При разрешение за 6 месеца — най-малко 3 месеца. При друг срок се изчислява половината именно от разрешения период. Затова е по-точно да се говори не за „закон за 183 дни“, а за правило за половината от предходния срок на пребиваване.
Как може да действа това на практика
Да предположим, че чужденец е получил разрешение за една година. Има карта, но постоянно живее в друга държава и идва в България само няколко пъти годишно — например общо за два или три месеца. Ако предложената разпоредба влезе в сила и основанието му не е сред изключенията, при следващото продължаване ще има значение действителният престой в България. Ако е бил в страната по-малко от половината от предходния разрешен срок, проектът предвижда отказ за продължаване. Затова промяната е особено важна за чужденци с българско разрешение за пребиваване, които фактически живеят извън страната през по-голямата част от годината.
Правилото не засяга всички притежатели на разрешения
Това е една от най-важните подробности в законопроекта. Правилото за половината срок не се прилага за чужденците, получили пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 7, 10, 13 и 17–21. Затова твърдението „всички чужденци с пребиваване в България вече ще трябва да живеят тук над шест месеца“ е неправилно. Първо трябва да се установи на кое точно основание по чл. 24 е получено пребиваването и едва след това може да се определи дали новото изискване се отнася до конкретния чужденец.
Какво ще стане с търговските представители
За притежателите на пребиваване чрез търговско представителство въпросът е особено важен. Ако конкретното основание не е сред изброените в законопроекта изключения, след влизането на разпоредбата в сила при продължаване ще трябва да се отчита не само запазването на основанието, но и действителният престой в България. Затова получилите пребиваване чрез търговско представителство, които живеят основно в друга държава, трябва особено внимателно да следят окончателния текст на закона.
А пенсионерите?
И тук не може да се прави извод само от общото правило за половината срок. Законопроектът изрично предвижда изключения за редица основания по чл. 24. Затова трябва да се провери по коя конкретна точка на чл. 24 е издадено разрешението. Първо се определя правното основание за пребиваване и едва след това се установява дали новото изискване го обхваща.
Откъде идват „6 месеца и 1 ден“?
В същия законопроект действително присъства формулировката „6 месеца и един ден“. Тя обаче се отнася до друга категория — постоянното пребиваване. Проектът предвижда отделно основание за прекратяване на постоянното пребиваване, ако се установи, че притежателят му през предходната календарна година не е бил в България поне 6 месеца и 1 ден. Затова е неправилно тази стойност да се пренася към обичайното продължително пребиваване.
Продължително и постоянно пребиваване — различни правила
За продължителното пребиваване по чл. 24: проверява се дали лицето е било в България най-малко половината от предходния разрешен срок, а след това — дали основанието му попада сред изключенията. За постоянното пребиваване: законопроектът предвижда отделно правило — най-малко 6 месеца и 1 ден в България през предходната календарна година. Това са две различни разпоредби и не трябва да се смесват.
А дългосрочното пребиваване?
Дългосрочното пребиваване също не бива автоматично да се приравнява нито на продължителното, нито на постоянното. В законопроекта отделно е предвидено основание за загуба на дългосрочно пребиваване при отсъствие от територията на държавите — членки на ЕС за 12 последователни месеца, с посочените в текста изключения. Затова формулата „всички чужденци трябва да са 183 дни в България“ прекалено опростява предлаганите промени.
Как ще се отчита действителният престой?
Това е един от основните практически въпроси. Законопроектът определя самия принцип — престой в България за най-малко половината от предходния разрешен срок. От посочената разпоредба обаче не следва подробен механизъм за броене на дните и доказване на действителния престой. Затова след приемането на промените ще е важно да се следят както окончателният текст, така и практиката на органите на МВР.
Законът вече действа ли?
Засега става дума за законопроект, а не за влязла в сила разпоредба. Законопроект № 52-602-01-29 е внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 28 юли 2026 г.. Това е посочено и в самия документ. Затова предложеното правило засега не може автоматично да се прилага към действащите разрешения като вече влязло в сила изискване. В хода на парламентарната процедура текстът също може да се промени.
Необходимо ли е спешно да се върнете в България?
Засега няма основания да променяте плановете си единствено заради публикации за „новото правило за 183 дни“. Трябва да се следят окончателният текст на закона, датата на влизането му в сила и практиката по прилагане. Отделно е важен въпросът как новите изисквания ще се прилагат към чужденци, получили действащото си разрешение преди влизането на промените в сила.
Какво да направят притежателите на разрешения сега
На първо място трябва да определят точното основание за пребиваване по чл. 24 от Закона за чужденците. След това може да се установи дали то е сред изключенията в законопроекта. Хората, които са извън България през по-голямата част от годината и не попадат сред изключенията, трябва особено внимателно да следят по-нататъшното разглеждане на проекта.
Най-важното накратко
Проектът не установява общо правило „183 дни за всички притежатели на разрешения“. За част от притежателите на продължително пребиваване се предлага изискване за най-малко половината от предходния разрешен срок на пребиваване. За отделни основания са предвидени изключения. За постоянното пребиваване се предлага отделно изискване — 6 месеца и 1 ден в България през предходната календарна година. За дългосрочното пребиваване има отделни правила. И най-важното: към момента става дума за законопроект, а не за влязла в сила разпоредба.
Официален източник
Материалът е подготвен въз основа на законопроект № 52-602-01-29 за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Народно събрание на Република България — официална страница на законопроект № 52-602-01-29
„Прозорец към България“ следи промените
Следим разглеждането на законопроекта и промените в българското миграционно законодателство. След окончателния текст ще разгледаме отделно новите правила за различните основания за пребиваване.
ПРОЗОРЕЦ КЪМ БЪЛГАРИЯ
Миграционно • правно • счетоводно съдействие
